Териториален обхват

Югоизточен район е разположен на стратегическо за България място с широкия си излаз към Черно море (224 км) на изток и с дългата си граница с Турция на юг по Странджа и Дервентските възвишения.

На запад Югоизточният район има за естествена граница Светиилийските възвишения, Манастирските възвишения и Сакар, а на север – Източна Стара планина.

Чрез ниските и удобни старопланински проходи (Твърдишки, Вратник, Върбишки, Ришки, Дюлински и др.) се осъществява връзката със Североизточен и Северен Централен район.

На запад районът граничи с Южен Централен район.

Основните транспортни коридори за вътрешността на страната преминават именно през тази граница.

Релефът е разнообразен-от север на юг се редуват Стара планина и Задбалканските котловини (Сливенска, Карнобатска и Айтоска), Бургаската низина, Среднотунджанската низина и дребнохълмиста област, Сакарско-Странджанската хълмиста и нископланинска подобласт.

Черноморското краебрежие е силно разчленено и създава изключително благоприятни условия за развитие на туризъм, чрез обширната си плажна ивица, пясъчни дюни, крайбрежни езера и блата, многобройни заливи и полуострови, лагуни и лимани.

По южното черноморие се намира най-големият ни морски курорт Слънчев бряг. В последните години има засилен интерес от инвеститори и бяха изградени много нови хотели и вилни селища в почти всички Черноморски селища в региона: Свети Влас, Несебър, Поморие, Созопол, Приморско, Китен, Лозенец, Варвара, Черноморец, Царево, Синеморец, Ахтопол и др.

Югоизточният район е богат на минерални води като по-важните са: Бургаските (при квартал Ветрен), Сливенските, Кортенските (Новозагорско), Стралджанските, а също и тези край село Стефан Караджово (Болярово).

Заема територия с площ 19 794 кв. км, което е 17.8% от територията на страната.

Териториален обхват – Югоизточен район включва административните области Бургас, Сливен, Стара Загора и Ямбол.

 

Бургаска област е една от най-развитите в България. Тя е разположена в югоизточната част на страната и е втората по големина след София област. Граничи с областите Варна, Шумен, Сливен и Ямбол. Нейните източни и южни граници с Черно море и Турция съвпадат с националните граници.
В региона е добре развито лозарството и винопроизводство. Световно известни са вината от региона на Сунгурларе.

Черноморското крайбрежие, плажовете с фин "златен" пясък и термалните минерални извори предоставят благоприятни условия за отдих и за развитието на балнеологичен и морски туризъм. Лонгозните крайречни гори по протежението на реките Ропотамо и Велека, красивите реки Дяволска и Факлийска, разнообразието от дивеч в Странджа планина и Сакар планина и природните резервати са предпоставка за развитие и на еко и ловен туризъм. Природата е запазена в много резервати и паркове като Силкосия (най-старият резерват в България-1933 г.), Националните паркове Ропотамо и Странджа, резерватите Дюни и Водните лилии и др.

На север и на юг от Бургас се намират много селища и ваканционни комплекси, които предлагат прекрасни условия за почивка-Поморие, Несебър, Слънчев бряг, Дюни, Созопол, Приморско, Царево, Ахтопол. Всички те са свързани с панорамен морски път.

Археологическите, архитектурните и историческите паметници в района са благоприятни за развитието на културен туризъм. Старият Несебър е уникален паметник на културата и е вписан в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство. В Странджа планина може да се видят някои от най-древните постройки, сътворени от хора-долмени. Открити са останки от Тракийски могили, древни гръцки градове и средновековни крепости. Човек може да се потопите в уникалната атмосфера на старите къщи в Несебър и Созопол и запазените образци на странджански къщи в селата Факия, Бръшлян, Българи, Кости, Бродилово и др. В региона е съхранена нестинарската традиция на танци върху живи въглени изпълнявани по време на празника на Светите Константин и Елена.

 

Сливенска област е разположена в Югоизточен планов регион на България и граничи с областите Ямбол, Бургас, Велико Търново, Търговище, Шумен и Стара Загора. ЖП линията София-Бургас минава през територията на областта. Няколко проходи в Стара планина (Твърдица, Котлен и Вратник) свързват Южна със Северна България. Релефът е разнообразен-полупланински и планински на север, и равнинен-на юг. Регионът обхваща хълмиста област Тунджа и равнините на Нова Загора, Кермен и Сливен. На север се извишават Елена-Твърдишката планина и Сливенския Балкан (части от Стара планина). Територията на района се пресича от реките Тунджа (най-големият приток на р. Марица), Луда Камчия, Асеновска, Блатница, Стара река и др. На река Тунджа е построен язовир "Жребчево", един от най-старите и големи в страната, а язовир "Асеновец” е в долината на река Асеновска. Минералните извори близо до Сливен и Нова Загора са предпоставки за развитие на балнеоложки туризъм. Налице са възможности за културен и образователен туризъм, алпинизъм, спалеология и парапланеризъм.

Добре развити са промишлеността и селското стопанство. Традициинно за региона е текстилната промишленост, като традициите датират от 1836, когато Добри Желязков-създадава в Сливен първата тъкачна фабрика в Османската империя. Котел е един от основните центрове на килимарството в българските земи.

На територията на Сливенска област се намират Природен парк Сините камъни, резерват Кутелка, пещери (Хайдушка, Бъчвата, Песченик), защитените територии Агликина поляна, Хайдут дере, Железни Врата и Божура.

Земите в региона са били заселени още от дълбока древност. Траките са оставили културни забележителности в почти всички населени места в региона. В планинските проходи, използвани още от римляните, са открити защитни укрепления и крепости, останки от които са запазени край Сливен и Твърдица, селата Кипилово, Гаврилово, Тополчане, Сотиря. По време на османското владичество региона е един от най-бунтовните. В планините близо до Сливен, Нова Загора, Твърдица и др. са съществували стотици хайдушки групи, в чест на които са вдигнати паметници в много градове и села в Сливенска област.

През епохата на Възраждането се развива силно занаятчийството и търговията. Изградени са големи къщи в много населени места в планинската част на региона. Отделни квартали и дори цели селища пазят традиционния архитектурен стил-Жеравна, Котел, Катунище, Медвен, и Сливен. Интерес за туристите представляват и фолклорните и религиозните празници, съхранявани в тяхната автентичност в много части на региона.

 

Област Стара Загора е разположена в Централна Южна България и граничи с областите Сливен, Ямбол, Хасково, Пловдив, Габрово и Велико Търново. Тя обхваща Старозагорското поле, Казанлъшка долина, част от Стара планина и Средна гора. Областта се пресича от магистралите Тракия и Марица и от ЖП линиите София-Карлово-Бургас, София-Пловдив-Бургас и Русе-Подкова.

Районът е богат на водни ресурси-горното течение на р. Тунджа и нейните многобройни притоци, карстови извори. Съществуват множество минерални извори в регионите на Павел Баня, Старозагорски минерални бани и село Ягода. Язовир Копринка е един от най-големите в страната.

Казанлъшката долина е известна с благоуханните си рози, от които се добива скъпоценно розово масло използвано широко в парфюмерията. В околностите на Раднево се намира енергийния комплекс "Марица-Изток".

Резерватите Соколна и Каменица, дефилето при Тъжа, защитените територии до Енина и Мъглиж, интересните скални формации, красивите водопади (Кадемлийско пръскало, Бабско пръскало, Търниченско пръскало, Големият скок и др.) и пещерите в района предлагат много добри условия за отдих и туризъм. В резерватите има съхранени вековни гори (Ветренската и Туловската гора). В село Гранит може да се намери най-старото дърво в България - Гранитски дъб (Quercus robur) съществуващо от 1640 година.

Плодородните земи в района са били обитавани от древни времена. Открити са многобройни следи от праисторически живот, но най-голям интерес предизивикват останките от тракийската култура. Землищата от региона са били обитавани от тракийското племе Odrysae. Тяхната столица Seutopolis днес се намира в дъното на язовир Копринка, а многобройните тракийски могили и гробници, открити по протежение на река Тунджа в Казанлъшката котловина, дават основание района да се нарече "Долината на тракийските царе". Най-ценна находка от всички е тракийската гробница в Казанлък, която е вписана в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство. Римския град Августа Траяна е бил един от най-развитите градове в тази част на Римската империя. В региона съществуват редица исторически паметници, които са свързани и с освобождението на България от османско владичество. Повечето от тях са обединени в мемориалния комплекс "Шипка-Бузлуджа“.


Ямболска област е разположена в югоизточната част на България. Тя граничи с областите Сливен, Бургас, Хасково и Стара Загора, и с република Турция на юг. Релефът е предимно равнинен и полупланински. Регионът обхваща Ямболското поле, Елховското поле, хълмовете Бакаджиците, част от Сакар планина, Светиилийските, Манастирските и Дервентските възвишения. Най-голямата река в региона е Тунджа. На река Поповска е изграден язовир Малко Шарково. Има минерални извори в село Стефан Караджово, край град Стралджа и до село Правдино.

По течението на р. Тунджа има добре запазени крайречни лонгозни гори, наречени "ормани". В резервите Горна Топчия, Долна Топчия и Балабана, и в защитените територии на Ормана и Блатото има много редки животински и разстителни видове. Чистият въздух и красива природа дават отлични възможности за отдих и туризъм. Долината на река Тунджа предлага добри условия за ловен туризъм и круизи с лодка до забележителности в живописни местности, сред буйна растителност.

В региона са открити повече от 270 древни селища и около 1000 надгробни могили, повечето от които са разположени по поречието на р.Тунджа и нейните притоци. В област Ямбол, в района на Сакар планина, е най-високата концентрация на мегалитни паметници-долмени (праисторически гробници, изградени от огромни каменни блокове). Те все още могат да се видят край селата Хлябово, Сакарци, Българска поляна, и други. Най-известните древни исторически обект в района е Тракийски град Кабиле (до село Кабиле). Открити са повече от 30 крепости от античността и Средновековието, използвани за защита на южната граница.

Много исторически обекти напомнят за борбата за освобождение на българския народ срещу турското робство. След освобождението на България през 1878 г. Ямбол и региона остават в Източна Румелия, провинция-васал на Османската империя. След Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г. районът е напълно освободен.

Тук са запазени много древни традиции, ритуали и занаяти, които могат да бъдат наблюдавани по време на многобройните фолклорни празници, събори и надпявания. Ямболския регион се слави и с червените си вина.

Видео
Файлове
Общините, в които можем да ви помогнем